Питаш ме, не се ли уморявам
да бъда винаги до теб, дори тогава
когато някого оставяш,
или пък тебе някой те оставя.
Когато те сменяват с друга,
когато със поредния флиртуваш,
когато някой с теб държи се грубо,
когато с някого мърсуваш.
И как така успявам да съм весел
и в тъжните ти дни да те разсмея,
как пълните си делници размествам
така, че винаги за теб да имам време.
Та нямам ли самият аз проблеми,
защо със теб не искам да споделям?
Очите ми изглеждали засмени,
но май душата ми била ранена.
Прошепвам тихо, да не се тревожиш.
А истината в тихото говорене е скрита.
Когато някой тихо заговори,
обикновено му се иска да извика.
Това което искам да извикам,
е изречение с тринайсет думи:
-Дойдох при теб, за да обичам,
това което други идват само да целуват.
Ще продължавам да стоя до теб и тихо да говоря
и все по-трудно ще е да не викна,
но знам, че всяка вечер ще се моля
да дойде някой, просто за да те обикне.
Дидо Игнатов
Какво ли мога да Ви кажа…
Освен, че хора като него дори оттатък продължават да горят!
Освен, че може би Смъртта се припознава в стиховете им
и проявява своята безпомощна проказа…
Основно заради това, че се страхува те,
с безсмъртието си, че отпор ще й дадат!
Почивай в мир, Дидо!
ж
